Легендата гласи, че един ден в царско семейство се родило момиче, което имало три гърди. Обезпокоените родители се обърнали за съвет към мъдреците и те предрекли, че излишната гръд на принцесата ще изчезне, когато тя срещне човека, който е готов да й стане мъж. Е, на някои момичета им върви – писано й било да се омъжи за самия Шива. 🙂 И пророчеството се сбъднало – в деня на сватбата всичко излишно у Минакши – така се казвала тя – изчезнало. А в чест на новата богиня бил построен огромен величествен храм, чиито главни светини станали статуите на младоженците – Минакши и Шива.

Всяка година на това място празнуват тяхната сватба. А всяка вечер, точно в девет часа вечерта статуите на съпружеската двойка се пренасят в спалнята за през нощта. И храмът се затваря. До сутринта – когато и нещата, и каменните фигури си идват на обичайните места.

Храмовият комплекс се появил в индийския град Мадурай още през 12-13 в. Няколко века по-късно той бил разширен и богато украсен. Разположен на площ от 6 хектара в самия център на града – той е истински дворец, окръжен от четири шестметрови стени.

Дванадесет кули над вратите потрисат въображението и лишават от дар-слово. На човек му се струва, че не са ги украсявали скулптори, а майстори сладкари. Ярки разноцветни фигури – милиони: богове и жреци, мъже и жени, танцьори и герои, животни и митични същества. 🙂 Най-високата от кулите – Южната – се извисява в небето на почти 52 метра. При това е възможно да се стигне до върха й – а оттам божественото великолепие долу изглежда още по-впечатляващо.

Освен пъстрите фигури обаче, има още нещо тук, което със сигурност също ще ви усмихне – има си това свято място собствен храмов слон. 🙂 При това подкупен.  Ако го дарите с монетка, ще ви благослови, като ви докосне с хобот. 🙂

E, кой  е казал, че усмивките са безплатни. Благословиите – още по-малко.