Ако някога ви се отдаде да пребивавате в Индия в край на февруари – началото на март, то бъдете готови за това, на изхода на хотела някой напълно непознат за вас индиец да залее новата ви риза с цветна вода. Не, не сте нарушили някое местно правило и не сте попаднали пред погледа на някой луд, просто започва Холи – един от любимите индийски празници. Фееричен, пъстър и весел.
По време на фестивала за 16 дни градовете на Индия се превръщат в огромен и шумен филиал на лудницата – местните се замерят с цветен прах, заливат се с боядисана вода, палят огньове и пеят песни.
Началото на празника е назад във вековете. Според една легенда названието му идва от жената демон Холики, която намерила смъртта си в пламъците. Именно затова буйните огнени стихии заемат почетно място в празничната програма, а чучелото на богинята, което индийците изгарят, символизира краят на зимата и идването на пролетта и новия живот.
По стара традиция главният ден от шестнайсетте е Дулхет. Именно тогава по улиците започва шарената вакханалия. Навън излизат всички – от най-малките до най-възрастните – и започват да се засипват, а вечерта веселието продължава в домовете.
Денят преди началото на празника се нарича Холика Дахан – с падането на мрака пред домовете се палят огньове – в чест на удивителното спасение на младия Прахлад, когото злата богиня хвърлила в огнената паст. Резултатът обаче бил съвсем неочакван – младежът, покланяйки се на Вишну, се отървал без никакви поражения, а злата богиня изгоряла.
Последният ден на празника е Рангапанчами – петият след Пълнолунието. След него вече можете да се разхождате напълно спокойни за новата си риза – никой няма да ви излее ведро с боядисана вода, нито пък някое малко индийче ще ви поздрави с мощна струя от водния си пистолет.
Лудото забавление под барабанния акомпанимент е приключило. До следващата година.