Тази седмица една моя приятелка ме помоли да и свърша услуга като гледам двете и папагалчета за няколко дни. Налага и се да замине в командировка във Велико Търново и нямало кой да се грижи за тях. Отначало не бях сигурна какво да отговоря, защото досега не съм имала вкъщи птици. Не исках да отказвам, за да и помогна, все пак приятелите са за това, а и не се знае кога на мен може да ми се наложи да се нуждая от нейната помощ. Освен това ми беше интересно да постоят вкъщи и да им се порадвам, защото много обичам животните. Съгласих се и тя донесе двете клетки още същия ден, заедно с всичките им пособия и храни. Обикновено, тя вечер като се прибере от работа ги пуска да се поразходят из апартамента, но се разбрахме че аз ще ги пусна ако са спокойни и свикнат бързо с обстановката и с мен. Папагалите са порода Корела и се оказаха много сладки и дружелюбни животни, това се дължи вероятно и на факта, че са големи и отдавна живеят сред хора. Пеят много хубаво и приятно и двете са момченца, на 3 и на 2 години. Ако са в добро здраве можели да живеят 18 години, което ми се струва доста дълъг живот. Все още са у нас, идните дни ще трябва да се разделяме, защото моята приятелка се прибира. Но много свикнах с тяхната компания, всяка сутрин като вляза във всекидневната да си правя кафе и започват сладко да пеят, все едно съм в разцъфнала пролетна градина пълна с птички. Много е приятно, замислям се дори и аз да си взема едничко.