Спомняте ли си, когато сме били деца как искрено се радвахме на един измислен, идеализиран образ, който носеше подаръци и много усмивки не само на децата, но и на всички около тях. Сигурна съм, че детето скрито във всеки от нас тайно мечтае поне още веднъж да повярва в Дядо Коледа и да го чака цяла нощ, за да успее да зърне как той оставя подаръците под елхата. Какви хубави и невероятни истории са ни разказвали за веселия старец, който успява за една единствена нощ да обиколи целият свят, прелитайки по небосвода със своята вълшебна шейна, да раздаде подарък на всяко послушно дете. Благодарение на тези приказни разкази всяка Коледна утрин се превръща в деня, който всички деца чакат цяла година. А родителите го използват за преговори с тях, всеки от нас е чувал, че ако не сме послушни през годината Дядо Коледа няма да ни донесе подарък.
Когато аз бях дете родителите ми устройваха истински театър. Докато аз и баща ми бяхме на терасата, за да гледаме как Дядо Коледа идва с шейната си, майка ми тихомълком оставяше подаръците под елхата. Винаги се чудех как стареца успява да дойде толкова бързо без никой да го види и чуе, а нашите ми казваха, че той е вълшебен и може да прави неща които ние обикновените хора не можем. Когато сме деца ни е лесно да вярваме в чудеса и приказни истории, защото сме чисти и невинни, необременени с тежестта на ежедневието. Може би ако се опитаме, макар и вече пораснали деца, да повярваме във вълшебството на Коледа ще успеем да почувстваме онази безкористна усмивка и истинска радост от получаването на подаръци.