Измина един доста оспорван празник за любовта. Свети Валентин по начало е католически празник и именно поради тази причина е отричан както от православната църква, така и от много хора. Смята се, че измества един наш празник на същата дата – Трифон Зарезан. Въпреки всичко Деня на любовта се празнува като един голям празник в България. В последните години се утвърди като традиционен и се почита от всички влюбени,а и не само от тях. Свети Валентин е празника на обичта. Топъл, сближаващ, успява да изкара от хората най-доброто, за да могат поне един ден в годината, да забравят всичките си проблеми и да си спомнят, какви са наистина важните неща в живота. В деня на влюбените по традиция се раздават валентинки с послания, както и плюшени, хартиени сърца. Аз обаче не мисля, че празника трябва да се отбелязва само двойките. За мен това е един ден, в който всеки човек трябва да се сети за всички хора, които обича по някакъв начин. Независимо дали става дума за половинката в живота, за роднини, за приятели или дори за някого, който значи много за вас, без той самият да подозира. Четиринадесети февруари е един ден, в който можем да забравим враговете си и да си спомним, колко много любов има в сърцето ни за хората. Ден, в който можем да забравим различията помежду си и да бъдем по-добри.