Важно нещо е усмивката – и в живота, и в търговията, и навсякъде. Да не се повтарям, ама май съм ви казвала за оная китайска поговорка, според която човек няма право да се занимава с търговия, ако не може да се усмихва. Аз бих я побългарила малко, като се има предвид, че у нас дефицитът на усмихнати хора е повсеместен, и би звучала така: човек няма право да се занимава с нищо, ако не може да се усмихва. Оня ден трябваше да отида до НАП, за да пусна една корекция за годишна данъчна декларация. При опита ми да заверя осигурителната си книжка за предишна година в НОИ се оказа, че счетоводителката ми е допуснала неволна грешка с оформянето на едни болнични, което налагаше въпросната корекция. Честно да ви кажа, с напрегнато усещане подходих към сградата на НАП. Като имах предвид досегашния си опит от контактите си с някои негови служители, очаквах ако не проблеми, то поне погледи отвисоко и усещане като че ли съм изправена пред съдебен състав. Изчаках си реда, влязох при служителката. Помислих си първо, че съм объркала стаята. Посрещна ме едно младо и сърдечно усмихнато момиче. Обясних й за какво става въпрос. Прие ми дискетата с корекциите, даже помисли и за резервен вариант, ако дискетата не се отвори, да се подсигурим, за да не се налага пак да се разхождам до НАП. Взе ми мобилния телефон да ми звънне, когато нещата са готови, за да мога да отида до НОИ и да си заверя книжката. Така и стана. Има ли смисъл да коментирам?