Да се изгубиш в хотел, или колко струва отпечатването на указателни табели. Така озаглавявам днешната история, която към настоящия момент си е в графата усмихнати истории, но към момента на случването не беше точно в тази графа. В неделя няколко приятелки решихме да отидем в един близък до града хотел, който се води еко и предлагат най-различни спа процедури. Да се поглезим по женски. Още когато се настанявахме на рецепцията, забелязах, че разположението вътре е много сложно – едини корпус в една посока, друг – в друга, трети – в трета, едни витиевати коридори, като лабиринти. И никъде няма указателни табели – със стрелкичка, на която примерно да пише в каква посока води – ресторант, басейн, спа студиа и т. н. Направихме спа процедурите, поспахме малко следобед, след което цялата компания слязохме в ресторанта да вечеряме. На чистия въздух на човек му идва желание за забавления и решихме да продължим в нощния бар на хотела, който беше на някакво подземно ниво. Към три някъде реших да си тръгвам да почивам, останалите продължиха. И тук е моментът да отбележа, че не бях пила повече от 50-100 г алкохол за цялата вечер, което си е нищо за период от 6-7 часа. Тръгнах от бара и започнах да се въртя в едни лабиринти, в едни коридори, с две думи загубих се… в хотел. Нито мога да си намеря стаята, нито мога да се върна към бара, нито мога да намеря рецепцията, нито мога да звънна на приятелките по телефона, защото в подземието, в което беше барът, обхват няма. И така половин час – не знам как въртях из коридорите, какво правех, но винаги се връщах до врата с надпис солариум. Докато не срещнах един човек, май и той беше гостенин на хотела, който ме заведе до регистратурата. Сега, като се сетя, ми е смешно, затова го и разказвам. Тогава обаче не ми беше. И се питам колко може да струва отпечатването на едни указателни табели?!