Много често децата знаят какви искат да станат като пораснат – лекари, полицаи, балерини. Все професии, чрез които да помагат на други хора.
С порастването, обикновено мечтите и целите се променят. Не е задължително, но напълно нормално. Придобиваме нови познания, нови приятели, нови интереси. Появяват се и хобита, които следваме с интерес – пътешествия до интересни дестинации, спорт, фитнес (ако въобще има такова разделение – спорт от фитнес), колекциониране на разни неща. Все дейности, които изискват сериозни доходи, чрез които да се развиват.
Порастваме и започваме работа, дали ще е в областта, за която сме учили или не, това е друг въпрос. Започва ежедневието и отброяване на дните от седмицата – кога отново ще стане петък (ако си от хората, които започват в понеделник и приключват работния процес в петък). Често се оплакваме колко време трябва да пътуваме до работа, задръстванията, условията в офиса, локацията му и всевъзможни други неща.
Аз лично съм се питала – Какво ще стане, ако си работя хобито? Споделяйки тези ми размишления с приятелка, тя ми каза нещо, което да си призная доста ме озадачи – Не работи хобито си! Звучеше доста убедена в думите си. Първоначално си помислих – да бе да, няма по-хубаво нещо от това, да работиш каквото обичаш. Аз ако можех всяка сутрин щях да ставам даже преди алармата, щях да пристигам първа на работа и денят ми ще минава неусетно. След това размишлявах малко повече над думите й. Да кажем, че обичам да спортувам. Нямам потенциала да стана медалистка и да нося слава на родината си, но имам някакви качества. Какви са ми опциите – да стана треньор или на деца или във фитнес (понеже като спортист трябва да познавам мускулните групи и начините за правилното им тренирането). Отивам аз сутринта на работа, подготвям работното място и чакам посетители. Във фитнеса ходят различни хора. Такива, които не се нуждаят от инструктор, такива които всяка Нова година си казват, че започват да тренират от 1 Януари; хора, които просто отиват да си поседят и початят във фитнеса; хора, които използват фитнеса като място за бягане от домашните си ангажименти. Причини много. Хора различни. Не всеки, който се нуждае от моите наставления (като професионалист) ги възприема бързо. Повтаряш, повтаряш и накрая виждаш че отсрещната страна не възприема. Но какво да се прави – професия. И така малко по малко се появяват леките дразнители в ежедневието. Натрупвайки се, това започва да досажда.
И така се стига отново до това да работиш просто нещо, за да имаш работа.
Доста размишлявах над този пример. Не е задължително да се случи така. За себе си знам едно – предпочитам да разделям работата от хобито, за да не изгубя онова вълнение, с което тръгвам към хобито си всеки път и другите хубави чувства, които усещам на работа (място пълно с хубави хора, където научаваш нови неща и където получаваш пари за преследване на новите си хобита). Но кой е казал, че работата трябва да поражда негативни емоции. Напротив. Без желание не си струва да се захващаш за каквото и да било.