Има такива дни в годината, които са си абонирани за усмивки. Хубавите празници са такива, а най-хубавият сред тях е Цветница. Едно, че празнуващите с цветя на имена, дръвчета, тревички, билки, че даже и прилежащите им капчици роса, са толкова много, че няма как сред приятели и познати да няма поне двама-трима именници и, второ, откакто се помня, на тоя ден почти винаги е много слънчево – като че ли и природата се усмихва на тоя хубав ден. Е, тая година малко поваля, ама закъде са цветята и дърветата без малко свеж дъждец. Е, не мина и без съвсем конкретни поводи за усмивки. Още сутринта, като отворих фейсбук, от повечето страници надничаха весели празнични пожелания. Гледам, една приятелка си сменила профилната снимка, новата й снимка – тя сред един огромен букет от пролетни цветя, ама наистина огромен, ви казвам. Викам си, има новини при Надя, сигурно се е появил някой ухажор и тя си мълчи. Даже написах коментар под снимката: кога ще даваш пресконференция. Изпихме домашното сутрешно кафе и с една съседка потеглихме към църквата – да запалим свещичка за здраве и върбичка да си вземем. Пред църквата – много народ и много цветя. Десетки хора, поставили пред себе си кофа с цветя, продаваха. Сред тях пред погледа ми се наби една позната цветна аранжировка и една още по-позната физиономия – Надето беше застанала пред един прозрачен пластмасов съд, наподобяващ голяма ваза, пълен с познатите ми пролетни цветя, и продаваше. Оказа се, че дворът им на село бил пълен с цветя и тя решила да изкара някой лев. Е, разочаровах се, че не става въпрос за богат и щедър ухажор, а за обикновен дребен бизнес, ама поне се посмяхме, като й разказах какво съм си помислила.