“Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие, или да се обеси” – цитатът е от Чехов, разбира се, че е направен с необходимата доза шега и усмивка, но понеже все пак втората му част никак, ама никак не подхожда на профила на блога ми, ще се концентрирам днес само върху първата. Тоест върху чая. Ако трябва да бъдем справедливи, и българската литература се е произнесла по въпроса за пиенето на чай. Ако си спомняте легендарната крими поредица на Богомил Райнов с главен герой разузнавачът Емил Боев, там, в един от романите има следният диалог. Домакинята, възрастна жена, пита разузнавача Емил Боев: Ще пиете ли чай? Той и отвръща: Имам ли вид на болен? Тя: Само когато сте болен ли пиете чай? Той: В интерес на истината даже и тогава не пия. Обърнах поглед към руската и българската класика и темата за чая неслучайно. Днес ще ви разкажа една ситуация, свързана с любовта ми към чая и смесването му с високоградусови напитки, която често извиква безкрайна почуда у сервитьорите, а пък у мен и приятелите ми – усмивки. Както всички сте забелязали вече – навън си е есен. За мен това, освен всичко останало, означава, че идват няколко месеца, в които в заведенията ще пия само билков чай, смесен с ром. Разбира се, че в заведенията предлагат готови коктейли с подобни съставки. Аз обичам обаче да си ги смесвам сама. Поръчвам си чая и 50 г ром и смесвам, вследствие на което чашата, която до момента е била пълна с ром, за секунди остава празна. Нямате представа колко изумени погледи на сервитьори, които очевидно са пропуснали момента на смесването, съм срещала и колко сме се смели с приятели по тоя повод. Така че, ако видите някъде бързо изчезнала високоградусова напитка, не бързайте с изводите – може просто да е в чая:)