Някой път, като му тръгне на човек на определен тип истории, може да се проточи дълга серия. И на мен така ми е тръгнало напоследък на животински сюжети, но да си кажа честно, нямам нищо против, защото много обичам всякакви животни. Прибираме се миналата вечер с една приятелка – бяхме малко да поспортуваме и после седнахме да изпием по един коктейл, така де, всяко усилие трябва да се възнаграждава. И вървим по една улица, която от двете страни е с огромни дървета. И както си вървим, в сумрака под едно от дърветата виждаме странна птица или по-скоро птиче. Ама не странна птица в преносния смисъл на странен човек. А истинско пернато – едно такова малко, триъгълно, като котешка муцунка, ама с крачета. Абе с две думи – нощна птица. Съвсем условно съм писала, че е бухалче, но то всъщност може и да е кукумявче или пък нещо друго, те май си приличат всичките. Поогледахме се за голяма подобна птица, която да кръжи в тъмното и да си го търси – никакви сигнали. Помислихме, помислихме, пък решихме, че ако го оставим така, ще стане жертва на някоя улична писана, пък решихме да го приберем, без да имаме ясна концепция за това, какво ще го правим. Пренощува в нас в една кутия за обувки – то кротичко като ангелче. На сутринта се свързах с един приятел, който си пада малко природозащитник, и той пое и кутията с бухалчето, и случая. Издирил телефоните на някаква организация и още същия ден дошли специално от Стара Загора да го приберат. Та така спасихме една малка душичка, пък нашите ги поусмихнахме