Онзи ден с три мои колежки в почивката излязохме на обяд, седнахме в кварталното ресторантче и докато си разказвахме някакви неща една от тях извади фотоапарат и попита дали искаме да се снимаме за спомен. Държеше го така, че да не се вижда особено добре каква марката му. След това ни каза да застанем така както искаме и насочи обектива срещу нас. В първия момент се усъмнихме всички, че това изобщо не е никакъв фотоапарат, но когато тя натисна малкото копченце вече беше късно да се реагира. Оказа се, че това е пластмасов апарат, който пръска с вода. Аз бях по средата на „снимката” и пострадах най-много понеже ме улучи централно в лявото око, а другите две колежки го отнесоха по малко. Въпреки, че моят грим се разтече, понеже обикновено само лятото на морето или когато ходя на басейн ползвам водоустойчив, ни стана много смешно. Започнахме така да се кикотим, че събрахме погледите на цялото заведение, дори направихме „снимки” на още няколко весели компании. Така се развеселихме, че целият ден мина бързо и приятно, работата ни спореше и не усетихме как свърши работния ден, но непрекъснато като се засичахме в офиса и започвахме да се смеем. Едната от колежките ми предложи да отидем при шефа и да му направим „снимка”, но го отложихме понеже идват празници и ако неволно го ядосаме, да не би да останем без празнични премии.