Спомняте ли си, че някога в училище учителите по български език и литература споменаваха една странна дума – метафора. По при принцип покрай нея често чувахме и за “сестра й” метонимията, но нека за сега се съсредоточим върху първата. Метафората е стилистична фигура и е един от най-използваните похвати, когато става дума за художествено и творческо писане. Тя комбинира качества, предмети, свойства и др., които на пръв поглед нямат общо помежду си, но логически връзката между тях може да се изгради като силна и устойчива. Най-христоматийният пример в това отношение е словосъчетанието “каменно сърце”, но като примери може да посочим също “златни ниви”, “богата земя”, “остър поглед” и т.н.
Поради абстракцията и символната си натовареност метафорите се използват предимно при писмената комуникация и много по-ограничено при устната. Освен това говорим по-скоро за творческото писане, отколкото за междуличностна писмена комуникация или бизнес взаимоотношения.
Причината да се спра конкретно върху метафората днес е, че малко или много аз самата я използвам, когато пиша в блога си. Може би не толкова често, колкото би я употребявал професионален писател, но от време на време се случва. Що се отнася до всекидневното устно общуване мисля, че употребата на сложни и претенциозни метафори по-скоро го натоварват и се явяват като бариери. Разбира се, има и такива, с които сме свикнали в ежедневието си и дори не осъзнаваме, че са метафори – като тези
на изображението.
Метафорите в крайна сметка са изразни средства, които могат силно да въздействат, но като всяко средство на речта е най-добре да владеем употребата им. Личният ми съвет, ако мога да си позволя да ви насоча кога да използвате метафори и кога не, е, ако не сте сигурни, да се въздържите. По-добре е да кажете нещо по-просто, отколкото по неподходящо усложнен начин.