Тя днешната история, колкото е и весела, толкова е и тъжна. И може да бъде съотнесена към българската литературна класика и то към този, който е положил основите й, за да видим, че май не се променяме много с годините. Или пък че класиците затова са толкова големи, защото успяват да уловят трайните черти на хората, които времето не променят. И една от тях е, че на българина малко му убягва чувството за художествена реалност, някак я бърка с живата реалност. Не прави разлика между художествена фикция и факт. Но към случката. В Младежки театър в София известната българска актриса Койна Русева пали цигара на сцената по време на представление, защото така предполагат и сценарият, и представлението. И в този момент от публиката скача възмутена зрителка, отива към сцената изскубва й цигарата от ръката и викайки, й обяснява, че тая работа с пушенето на обществени места, каквото място безспорно е театърът, е абсолютно забранена. Дето казват хората, да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли. Да ви напомня това за сцената с представлението от Под игото, дето възутениете жители на Бяла черква бяха готови да линчуват артиста, дето изпълняваше ролята на лошия Голос. Мила родна картинка. Стрес за актрисата. И леко горчива усмивка за това, че ако хората, които ходят на театър, имат толкова неразвито чувство за художественост, какво остава за другите, дето не са стъпвали в него. После кой казва, че професията на актьорите е лесна? 🙂