Напоследък много политици покрай напъните да хванат на въдицата електората говорят за всякакви начини, по които можем да излезем от финансовото и икономическото блато, в което сме затънали до шия. Вероятно говорят и някои неща, които са верни, ама то и в политиката, и в живота, голямо значение, освен това, какво казваш, има и как го казваш. И да бъдем още по-точни – могат ли да те разберат хората, на които го казваш. Защото, ако трябва да цитирам Сашо Диков, брюкселски словесни дантели никой не разбира. Та в тая връзка и в стилистиката на блога ми попаднах в интернет на един видео материал – монолог, макар че то си е баш диалог, със кмета на санданското село Катунци. Ще ви дам, разбира се линк към него, но преди това все пак ще драсна и няколко реда. Защото си мисля, че с този, така наречен монолог кметът на това малко санданско селце може да изкара един депутатски мандат, ако вземат, че сменят избирателния кодекс и вотът стане мажоритарен. Когато говорят за земеделските си програми и за това, че трябва да се стимулират малките, обикновените политици ви го обясняват с едни такива сложни думи, дето не може да разберете за какво става въпрос. Примерно традиционните български продукти, които произвеждат хората по селата – в малки количества, качествени, натурални, политиците казват продукти с висока добавена стойност. Висока добавена стойност, защото всички знаем, че когато спрем на пътя, за да си купим хубаво домашно сладко от ароматни горски плодове, качествен смилянски боб, не ни излиза евтино – но пък получаваме качество, което не може да получим в чуждите хипермаркети. Вижте как обяснява всички тия неща кметът на Катунци и ми кажете при един мажоритарен вот за кого ще гласувате – за тия, дето ви обясняват за продуктите с висока добавена стойност, или за кмета, който ви обяснява за сладкото, похлупено с картонче и хванало естествен мухъл. Сигурна съм, че ще се посмеете доста, но между смеха ще се промушат и доста печални истини.