Шопите имат една поговорка: Не е важно да мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. Наблюденията ми обаче показват, че тя не е характерна само за Шоплука, а като че ли за всички българи. Все по-често ми се случва напоследък, когато аз или някой покрай мен сподели за свой успех в нещо – няма значение какво – или за някаква материална придобивка – не самолет, разбира се, доста физиономии да се изопват, хората даже не умеят да прикриват разочарованието си. Никак не умеем българите да се радваме, да се усмихнем на успеха на другия, не знам защо е така. Може би приемаме успехите на другите като собствено поражение, като личен неуспех. А то не е така – успехът на другия означава едно-единствено нещо – че и на теб може да ти се случи. Ако успехът е плод на къртовски труд – да, ако го положиш, може и ти да успееш. Ако е плод на късмет – защото често и късметът е от огромно значение – какво пречи някой ден късметът да се усмихне и на теб. Ето, това е начинът, по който трябва да приемаме успехите и придобивките на хората около нас – с искрена радост, с усмивка и с вярата, че някой ден и на нас ще ни се случи. Изопнатите физиономии и завистта само ни вкарват отрицателни емоции, които със сигурност не са позитивна и градивна енергия и ни отдалечават от успеха. Пък нали казват, че мислите се материализират – ако са положителни – в сполука, ако са отрицателни – в несполука. Затова усмихнете се искрено на успеха на другите!