Пак ще започна със случка от една любима книга и ви обещавам, че няма да е за последно. Животът поднася всеки ден различни ситуации – и тъжни, и смешни – и учудващо е колко много от тях можем да открием на страниците на любимите си книги. Ако сте ме чели внимателно напоследък, сигурно вече сте се досетили, че говоря за една любима моя книга – “Пипи Дългото чорапче”. Спомняте ли си оная глава, озаглавена “Пипи си играе на гоненица с полицаи”, когато обществеността в малкото градче, възмутена от това, че малко момиченце като Пипи може да живее само, изпрати във Вила Вилекула местните полицаи, които да я отведат в дом за деца. Докато я гонеха по двора и покрива, полицаите й обясняваха колко по-подредено и подобаващо на малко момиче би живяла Пипи в дома и как, като посещава училище, ще научи важни неща, като таблицата за умножение или коя е столицата на Португалия например. Тя обаче много логично им обясни, че не й трябва да знае таблицата за уморение, тъй като до тоя момент прекрасно се е оправяла и без нея, и че ако иска да разбере коя е столицата на Португалия, би могла да драсне едно писмо до там и да попита. Не всички обаче са надарени с логичната мисъл на Пипи и биха се сетили да пишат писмо да Португалия, затова за тези, ненадарените със здрава логика, най-добрият вариант е да залягат съвестно над учебниците по география, за да не изпадат в смешни житейски ситуации, подходящи за моя блог. Като онези четиристотин фенове на футболния отбор “Атлетик Билбао”, които отишли да гледат финалния мач на любимия си отбор вместо в румънската столица Букурещ в унгарската – Будапеща :). Както се казваше в оня стар виц, не било компоти, ами компютри. 🙂