Кратка е паметта на човек за лошите неща и моменти от живота, и слава богу. Затова, когато се обърнем назад, обикновено изскачат само хубавите преживявания и ни карат да се усмихваме. А когато това назад е поглед, отправен към безоблачните ни детски дни, усмивката е гарантирана. Много са спомените от детските години, които ни връщат към положителните емоции, със сигурност обаче едни от най-хубавите, най-топлите спомени за всяко пораснало дете си остават посещенията на цирка. Но въпреки това едва ли някой ще може да си спомни в детайли конкретната циркова програма, акробатичните номера и изпълнения, дресировката на животни. Това, което помним, е по-скоро някакво усещане, свързано с неясен звук, идващ от микрофона на движеща се в града кола, която съобщава за посещението на цирка; някакво неясно вълнение от полъха на един далечен, непознат и интересен свят. И като че ли единственият по-конкретен образ, който успяваме да извикаме в съзнанието си от тези детски посещения в цирка, е вечно усмихнатото лице на цирковия клоун, сякаш непроменено през годините. И това не е случайно. Цирковите клоуни със сигурност са хората, причинили най-много детски усмивки. Кои са те? Бели лица, червени топки вместо носове, усти с усмивка от ухо до ухо, ярки до нелепост костюми и обувки с невероятен размер. И акробати, и жонгльори, и дресьори и хумористи. Има в тях и безразсъдна и разюздана веселост, и дълбоко скрита вечна тъга. Те могат да се шегуват и да се подиграват с посетителите на границата на позволеното, да се търкалят по арената наравно с децата. Замириса ли ви на детство?! Усмихнахте ли се?!