Хубавото на усмивките е, че са непредвидими, мислиш си, че ще се усмихнеш за едно, да, ама животът те усмихне заради съвсем друго. В събота беше пекнало едно хубаво слънце, време само за разходки или за екскурзии сред природата. Аз обаче си имах задължения – на моя много добра приятелка дъщеричката има скоро рожден ден и си е поръчала подаръка отдавна, иска папагалче. Та реших да поогледам какво предлагат в зоомагазините, за да имам информация и готовност, когато дойде рожденият ден. Не съм си помислила и за миг да купя папагалчето по-рано, защото имам горчив опит с папагал на мой приятел, който гледах, докато приятелят ми беше на море – сън не видях една седмица, страшно крякане. Сложих слънчевите очила на главата – без тях не тръгвам никъде, не ми понася и най-слабото слънце – и потеглих. Огледах един квартален магазин и реших да отида в един по-голям, където със сигурност изборът щеше да е по-голям. Още с влизането в магазина отдясно видях една голяма клетка и вътре маймунка, не от най-дребните. Веднага след нейната клетка, но малко отдалечени, бяха птиците. Започнах да оглеждам папагалите и в тоя момент усетих допир от ръка по главата си, след което очилата ми изчезнаха в незнайна посока. Преди да се обърна, чух строгия глас на продавачката: Тошко, върни очилата на госпожата! Обърнах се, в ролята на Тошко беше маймунката и вече беше напъхала очилата ми в устата си. Тошко явно беше изпечен крадец, но и продавачката явно имаше опит с него, защото след кратки преговори, придружени с парченце лимон, Тошко върна безценните ми слънчеви очила. С автограф – отпечатък от зъбите му върху рамката. За някого това може да си е повод за ядосване, за мен обаче стана повод за искрена съботна усмивка.