Най сетне дойде и месец март, а заедно с него дойде и Баба Марта. Закичването с мартеници е един изключителен обичай в българския фолклор, който съществува още от времето на прабългарите. Мартеницата е символ, който се подарява с пожелание за здраве и благополучие през годината. С тази хубава българска традиция посрещаме пристигането на така очакваната пролет. Баба Марта е митична възрастна жена, която е кръстена на третия подред месец-март. Митологията разказва за нея, че е ту с благ характер, ту непредвидимо зла, точно каквото е и времето през март. Затова казваме, че когато задуха силен вятър или изведнъж пак завали сняг Баба Марта се е ядосала. По традиция мартеничката от бели и червени конци се сваля, когато видим щъркел, той се смята за предвестника на настъпилата пролет. След това с нея закичваме плодно дръвче, за да даде повече плодове през годината. Ако обаче не успеем да видим щъркел, носим мартеничките през целия месец и когато видим цъфнало дръвче ги сваляме и ги скриваме под камък. Много обичам март месец, пълен е с много радост и усмивки. Тази година раздадох много мартеници и все още, когато срещна някой на когото не съм подарила веднага се поправям. Аз също събрах много, най-вече гривнички, на първи март, когато се прибрах вкъщи лявата ми ръка беше почти до лакътя в мартеници. Повечето, естествено се наложи да ги сваля, защото няма как да нося толкова много, но важен е жеста на хората, които са се сетили за мен.