Моите лични наблюдения са, че доста от младите хора не уважават възрастните. Дори виждам едно негативно отношение към тях – в градския транспорт, например, когато се редиш на опашка някъде, почти навсякъде. Не мога да го разбера това явление – сякаш няма един ден да станем възрастни. Съмнява ме някой да иска като остарее да се отнасят лошо с него. Явно се е получила една огромна пропаст между поколенията и е трудна дори нормалната комуникация между тях. Темата за възрастните хора ми хрумна, тъй като наскоро докато чаках на спирката за автобус, един възрастен човек ме заговори. Много приятен човек, дори успя да ме разсмее. Стана въпрос за годините и той ме попита на колко години излежда според мен. Естествено, нямаше как да позная, но той ми каза “Не ми гледай бръчките, гледай живеца в очите ми”. Прав е дядото, не е важно на колко години си, ако си силен характер и не се даваш лесно на живота да те смачка, вътрешното чувство за млад дух ще се запази много по-дълго време. Най-хубавата черта при разговор с възрастните хора е, че винаги може да научиш нещо, защото годините са ги направили по-мъдри. Все пак човек се учи докато е жив. Понякога може да се наблюдават и доста комични ситуации от възрастните – така нареченото “вдетеняване”. Мога да дам пример за баба ми, която все още трудно разгадава чувството ми за хумор и редовно ми се сърди за най-различни неща. Хубавото е, че бързо забравя и на следващия ден пак сме в добри отношения. Каквито и да са възрастните хора, според мен, трябва да ги уважаваме и почитаме, без значение дали са ни роднини или не.