Понякога, когато искаме да кажем на някой истината, но ни е трудно да го направим директно, за да не го нараним, използваме иронията като средство. Да кажеш каквото и да било под формата на шега винаги е много по-лесно от това да го кажеш сериозно и да рискуваш да бъдеш погрешно разбран. Именно поради тази причина израза, че във всяка шега има доза истина се оказва напълно верен. Разбира се има и очевидни майтапи, които си правим един с друг, и които нямат нищо общо с действителността. В повече случаи обаче шегувайки се, се опитваме да кажем нещо, което наистина си мислим, но не намираме правилните думи, с които да го изразим. Иронията е добър начин да се изправиш пред проблемите и да не им позволиш да сринат духа ти. Много хора осъзнавайки някои свои недостатъци, с които не се гордеят или искат да променят се самоиронизират, като сами се присмиват на себе си. Това може да се нарече и вид терапия, защото не всеки е способен да признае пред себе си какво не му е наред. Повечето хора се шегуват с всички останали, но не и със самите тях, може би защото е трудно да се погледнеш отстрани. Най-странни са ми тези, които се подиграват на всеки за всичко, а когато някой се пошегува с тях те се обиждат. Само тогава могат да си дадат сметка, че когато изтъкват недостатъците на околните, макар и под формата на майтап, могат да ги наранят.