Навън тихо се сипе снегът и зимата изглежда, че скоро няма да си тръгне. Отвън е студено, бяло и красиво, пухкавият сняг пада на парцали, така сякаш няма никога да спре да вали. На прозореца вкъщи обаче пролетта настъпи, защото вчера първият зюмбюл разтвори цветчета и изпълни цялата стая с уханната си миризма на пролет. За ирония на зимата, която цари отвън той е в красив бял цвят, точно като снега. През есента, когато се садят обикновено луковиците бях засадила четири в различен цвят. За мое съжаление в предишните години не съм имала особен успех и обикновено винаги изгниват или цъфти само един от много посадени зюмбюли. Тази година дълго време стояха на терасата, но след като температурите започнаха да падат под нулата ги прибрах на перваза в кухнята, защото щяха да измръзнат още преди да разцъфтят. В забързаното ежедневие от време на време само дърпам пердето за да ги полея и съвсем бях забравила да следя как върви развитието им. Вчера сутрин докато пиех сутрешното си кафе преди да изляза за работа, реших случайно да погледна, не знам какво ме подтикна, може би приятната миризма, която се чудех откъде идва. Надникнах през пердето и какво да видя, вкъщи пролетта била дошла вече. Интересно как едно такова малко нещо може да ти достави удоволствие и да ти донесе радост и усмивка.