Когато се качиш в метрото и чуеш “Next station G. M. Dimitrov” ( Джи Ем Димитров) ти става смешно, но и някак европейско. Стопля ти се сърцето. И като слезеш и видиш оная ти какофония, мръсотия и трафик се отрезвяваш. Намираш си се в добрата стара България, където няма невъзможни неща. И затова контрастът е…