Не осъзнаваш от какво имаш нужда, докато не дойде до теб. Така се случи и с една покана за сватба, която получих съвсем наскоро. Тя е на моя братовчедка. А цялата история около прекрасното събитие разкри и друга история.
Братовчедка ми звънна около месец преди сватбата, за да попита за точна бройка на присъстващите от нашето семейство. Нали така се прави. Аз ѝ споделих, че ще сме само двама и тя някак успокояващо отдъхна. Изненадах се и я попитах защо.
Оказа се, че при това прозвъняване списъкът от иначе не малко гости от 130 се е увеличил на 150. Представяте ли си, а масовата практика е да намаля, защото много хора поради различни обстоятелства не могат да присъстват. При нея обаче също е имало отказали се, но броят на желаещите се е увеличил драстично.
Причината за този резултат отдавам на факта, че братовчедка ми и вече съпругът ѝ са много добри хора. Но също и че през последните две години не е имало такива масови и забавни събития. Може би просто всички сме зажаднели за разговори, празненства и веселба.
Сега няма ограничения и хората искат да бъдат заедно. А какво по-хубаво от това да празнуваш и любовта?! Интересното е, че и от заведението, в което бе сватбата, са направили същите изводи – зажаднели сме за сватби. Наздраве и горчиво!