Начинът, по който мазнините се разпределят в тялото, никога не е случаен. Това е огледало на хормоналния и метаболитния баланс, на нивата на стрес и на състоянието на чревния микробиом. След 40-годишна възраст, когато хормоналните нива започват естествено да се променят, формата на тялото често се пренарежда – и това е първият сигнал, че вътрешните системи имат нужда от внимание.

Когато мазнините се натрупват основно около корема и хълбоците, това най-често е резултат от инсулинова резистентност и естрогенен дисбаланс. Клетките спират да усвояват ефективно глюкозата, а тялото я складира като мазнина. При жените в перименопауза спадът на естрогена намалява чувствителността към инсулина, което още повече улеснява този процес. Подобен тип натрупване е типичен и при ендометриоза.

Ако мазнините са концентрирани основно в коремната област, причината често е висок кортизол. Хроничният стрес, недоспиването и претоварването активират надбъбречните жлези и водят до складиране на висцерална мазнина – онази, която обгражда вътрешните органи. Тя е метаболитно активна и променя не само външния вид, но и вътрешното здраве: повишава риска от възпаления, инсулинова резистентност и сърдечно-съдови проблеми.

При натрупване по ръцете, гърба и талията, най-често става дума за забавена функция на щитовидната жлеза. Когато тиреоидните хормони намалеят, метаболизмът се забавя, а енергията се съхранява като мазнина. При жени с хипотиреоидизъм често се наблюдава и намалена чувствителност към инсулина – двойна пречка за поддържане на стабилно тегло.

Натрупването в бедрата и седалището е по-характерно при доминиращ естроген. Това е гиноидният тип мазнина – по-малко рисков от метаболитна гледна точка, но свързан с целулит, задържане на течности и трудна редукция при диета. Обикновено този модел се среща при жени с висок естроген в съотношение към прогестерона.

Всички тези процеси се преплитат в един ключов център – червата. Чревният микробиом участва в метаболизма на естроген, кортизол и прогестерон. Когато настъпи дисбиоза, се повишава чревната пропускливост, възникват възпаления и се нарушава хормоналната ос черва–мозък–надбъбречни жлези. Изследванията ясно показват, че възстановяването на здравия микробиом подобрява инсулиновата чувствителност, намалява нивата на кортизол и подпомага по-балансираното разпределение на мазнините.

Решението не е в крайни диети или изтощителни тренировки, а в хармонизиране на системите: управление на стреса чрез сън, дишане и почивка; храна, богата на фибри, полифеноли и пробиотици; редовно движение и силови упражнения; проследяване на хормоните и ограничаване на алкохола и ултрапреработените храни.

Тялото никога не работи срещу нас. То говори. Всеки слой мазнина носи информация – за това какво вътрешно не е в баланс. Когато се научим да го слушаме, започваме да работим с него, а не против него.