Осми март е ден на мама – май всички сме казвали това стихче за празненства в детската градина или училище. И въпреки че в България е прието Денят на майката да се чества заедно с този на жената, то в световен мащаб има специално отредена дата – девети май. Изненадващо или не, тя съвпада с Деня на Европа и този на победата.
Благодарение на глобализацията все повече хора знаят за съществуването и на този празник. В чужбина, особено в англоговорящите страни, Денят на майката е на почит и се организират всевъзможни изненади. Цветя, картички, бонбони, партита – всички в чест на най-милите на сърцето ни жени.
Но какво се случва в България? Като че ли за момента изоставаме в празнуването и обединяваме в едно осми март и девети май. Някои хора отказват да отбелязват деня, тъй като го приемат като нещо, наложено от други чужди страни. Общо взето като дилемата с Хелоуин и Свети Валентин.
Но моето мнение е, че тук може да проявим толеранс и дори и на двата празника – нашия и чуждия, да почитаме майките. Все пак те са жените, които са ни износили, огледали и подкрепяли. Всеки ден трябва да е празник за тях, а ние трябва да им го показваме. Тъй като често забравяме, е добре да има повече напомнящи дни.
За мен все пак има надежда, че този ден ще се приеме и в България, тъй като бях свидетел на нещо много мило. Когато моят чичо разбра за Деня на майката, той веднага побърза да поръча кошница с цветя за баба, нищо че тя вече е на преклонна възраст. И този мил жест на любов ми показа, че имаме нужда от повече такива дни. Да живеят майките!
