Какво означава да си дете?
Какво всъщност прави детето? То не прави нищо друго, освен да расте. Кой кара детето да расте? Трябва да съществува някаква божествена сила, която да му позволи да се сътвори. В тази връзка можем също така и да попитаме: Какво прави майката? Тя също чака да мине времето и когато настъпи подходящият момент , детето се ражда. Когато детето се роди, то вече е човек с очи, с уши, с крака, с ръце. Великото достойнство на родителите е незаменимият им принос за създаването и развитието на детето.
Но чудото на живота остава. Чудото се случва и в растителното и животинското царство, и при детето. Растенията следват своите собствени закони на развитие; така е и при животните, така е и при децата . Съществува обаче паралел между развитието на детето и това на останалите живи същества.
Да вземем например развитието на пиленцето в яйцето на кокошката. Има жълта материя, наречена белтък. В центъра на яйцето се намира много мъничко бяло петънце. Съзидателната сила действа точно върху тази малка точица. Когато поставим яйцето в инкубатор, затворим вратичката и настроим подходящата температура, и след като изчакаме двадесет и един дни, можем да видим какво се е случило. Отваряме вратичката. Нещо почуква отвътре.
Изведнъж черупката на яйцето се счупва и от нея излиза пиленцето. От самото начало то е покрито с жълт пух. Има лъскави малки очички и вече вижда. Малките му крачета вече са достатъчно силни, за да ходят.
Приносът на кокошката стига до снасянето на яйцето – от онзи момент нататък, развитието му е в негови собствени ръце. И въпреки това, според майката природа, майката има задача, която трябва да изпълни. При липсата на инкубатор, тя се заема със задачата да измъти малките. Обзема я странна треска. В нея се поражда чувството на любов и това я кара да стои върху тях, за да им даде нужното количество топлина.