Всеки от нас си има едно любимо място – и то не е кафенето в центъра, нито уютният домашен ъгъл до прозореца. Това място се крие в съзнанието ни и го наричаме „зона на комфорта“. Там, на сигурно, няма нужда да рискуваме, да променяме или да доказваме каквото и да било. Иронията е, че често, за да напредваме, трябва да излезем точно от тази зона.
Често чуваш съвети: Излез от зоната си на комфорт. Животът започва в края на зоната ти на комфорт. Нищо не расте в зоната ти на комфорт.
Но вярно ли е това? Може ли да излизането извън зоната на комфорт и стреса, който идва с това, наистина да ти помогне да израснеш като личност, да се доближиш до постигането на целите си и да те изтласка към следващия етап от живота ти?
Как да разбереш къде е тази граница — и дали “зоната на комфорт” въобще е реално нещо?
Зоната на комфорт е идея, която произлиза от изследванията на психолозите Робърт М. Йеркес и Джон Дилингам Додсън от 1908 г. Те разработват Закона на Йеркес-Додсън, който гласи, че производителността на човек се увеличава с увеличаването на стреса, но само до определено ниво. Когато стресът стане прекалено силен, той намалява ефективността.
Така например искаш да бягаш 5 км маратон. Виждаш събитие за бягане с добра кауза, в което винаги си мечтал да участваш, затова се записваш. Но не си бегач и когато най-голямото ти физическо натоварване представялява разходка в парка до дома ти или ходене на бягащата пътека —знаеш, че за да успееш да пробягаш тези 5 км, ще трябва да положиш малко работа и да срещнеш някои предизвикателства. С други думи, ще трябва да излезеш извън зоната си на комфорт, т.е от най-сигурното си място, и да се изправиш срещу дискомфорта, за да постигнеш тази конкретна цел.
В контекста на примера с петте километра маратон, това означава, че докато тренировката ти представялва просто ходене на пътеката, това няма да предизвика стрес в организма и затова няма да подобриш възможностите си. Но когато увеличиш интензивността на тренировките, като преодоляваш болката и физическото напрежение, се доближаваш все повече до целта, а тези стъпки са просто част от растежа.
Сега наистина тренираш. Но, внимавай, границата е тънка! Ако настроиш пътеката с твърде висок наклон отначало, това няма да те доближи по-бързо до целта, а напротив може да доведе до нараняване или просто се откажеш изцяло от тичането.