Ноември е. Може би някои от вас ще свържат месеца с нечий рожден или имен ден. За други ще е просто единадесетият поред месец от годината, който предвещава коледните празници. За трети като мен например е по-специален, защото точно тогава е най-любимият ми празник – този на народните будители.
В наши дни денят се отбелязва на 1-ви ноември, но това не винаги е било така. Първоначалната дата е била избрана за 18 октомври. Тогава се отбелязва Денят на св. Иван Рилски Чудотворец, който се смята на покровител на България. Но след като се минава по Григорианския календар, датата се измества на 1-ви ноември. Официално е отбелязана със закон през 1922 г.
Идеята на празника е била да се отдаде почит на всички революционери-будители, да се насърчи поривът към образованието и да пребъде книжовността. Тези идеали обаче не са отговаряли съвсем на комунистическия режим. Поради въведените нови правила в страната, Денят на будителите е отменен през 1945 г. и се връща отново в официалните празници на България чак през 1992 г.
Не знам дали днес осъзнаваме какво означават споделените от мен данни. Имаме си специален ден, в който почитаме писмеността си, която е една от най-старите в света. Ние сме дали много за оформянето на езика и писмеността на славянските народи и трябва да се гордеем. По-горди обаче трябва да сме от духовното богатство, което ни е завещано.
Затова с този текст ви призовавам да се пробудите. Не заради клишетата, че трябва да обичаме всичко родно. Трябва наистина в нас да се запали пламъкът, който идва със стремежа за самоусъвършенстване. Необходимо е той да е водещ, за да разберем истинския смисъл на Деня на народните будители и на всички останал родни празници.
